Известна е историята на Екатерина Велика, която дали от неграмотност, или нарочно, в един указ поверила съдбата на осъден на смърт чрез обесване на приносителя на въпросния указ, или може би - на палача, на който указът ще бъде предаден. Текстът на указа гласял "Пожаловать нельзя повесить". Както и в българския, така и в руския език, тази последователност от думи има остра нужда от запетая, за да придобие ясен смисъл, и нещо повече, въпросната запетая, в зависимост от това между кои точно две думи ще бъде поставена, можела да помилва или обеси горкия човек. "Пожаловать, нельзя повесить" означава "Да се помилва, не да се обеси", а "Пожаловать нельзя, повесить" - "Да се помилва не, да се обеси".
Защо се сетих за тази история ли? Ами защото преди малко в един форум един иначе много уважаван от мен негов член написа "Не искам да кажа че нямаме право да отричаме правото на човек да ОПИТВА". Всъщност човекът искаше да каже "Не, искам да кажа, че нямаме право да отричаме правото на човек да ОПИТВА". Т.е. точно обратното на това, което каза.
